Автори

Кети Бозукова Кети Бозукова

Поет

Кети Бозукова е родена в град Сливен. Завършва Математическа гимназия „Проф. д-р Димитър Табаков” в родния си град и висше образование в Юридически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, специалност право. Работи по специалността си - като прокурор, съдебен инспектор към Министерство на правосъдието и адвокат.
Първите и поетични опити са публикувани във в-к „Септемврийче”(1978г.). Публикувала стихотворения и разкази в списания и вестници в България, а нейни произведения са публикувани в Русия, Украйна, Македония, Сърбия, Франция и Великобритания.

Член на Съюза на българските писатели.

Носител на награди от Яворовите дни в Поморие, Мелнишки вечери на поезията, на наградата за поезия „Николай Искъров” за 2008 г., награда „Кръстопът на музите”, София за 2010 г., награда от Национален поетически конкурс „Пролет моя, моя бяла пролет” 2017 г. и др.
Носител е на награда от фестивала „Петровденски конаци – 2011 г.” , гр.Кочани, Македония, където бе преведена книгата и „Сън по поръчка”.

Председател на читалище „Пенчо Славейков – 1921” гр.София от 2007г. до 2014г.
Кети Бозукова е главен секретар на Съюза на юристите в България и активен участник в дейността на Културния дом към Съюза на юристите в България. По нейна инициатива се организират Пролетен и Есенен салони на изкуствата, където свои творби представят юристи – поети, белетристи, художници.

Кети Бозукова има издадени 14 поетични книги и една в проза.

Марин Подмолов Марин Подмолов

Художник с изключително богат творчески диапазон и култура. Еднакво виртуозен в рисуването на фигурални композиции, стенописи, портрети, голи тела, натюрморти, пейзажи, гоблени, художествено пространствено оформление, плакати, запазени знаци, шрифтове и т.н. Независимо, че в живописта търсенията му варират от абстракция до поетичен реализъм и ортодоксални сюжети, творчеството му е много лично и лесно се разпознава.
Батикенкаустиката /смесена техника, лично негов патент/ - неръкотворния акварелен батик контрастира с категоричните цветни петна на енкаустиката и релефа. Подобно на пеене в катедрала, където детски гласчета звънтят и създават неповторима хармония до мощни мъжки баритони и баси, напомняйки неповторимата патина на времето.

Ето какво споделя художника: „В последните десетилетия виждам как пластичните изкуства си влияят и проникват едно в друго, като взаимно се обогатяват. Често в живописта срещаме пластика или графични приоми, а скулптурата ползва цветове. Като се замисля, това не е нещо ново. Достатъчно е да си припомним Египет или Древна Гърция. В същото време този „микс” на жанрове и стилове е тотален в изкуството като цяло – кино класиката в съвременните музикални клипове, живописта от всички епохи в киното. И колкото творците са по-информирани и талантливи, толкова художествения резултат е по-неочакван, задълбочен и значим.
Мечтая един ден елитен световен критик, разглеждайки картините ми, да познае, че съм живял на Балканите в края на 20-ти и началото на 21 век. Живописта, която съвместно правим със съпругата ми, ако беше музика би трябвало да се нарича мелодичен ортодоксален джаз – „Мадона”, „Време”. А в друго направление, общите ни работи ги определям като поетична, сюрреалистична абстракция – „Есен”, „Странни цветя”, „Торба с огън”. Често рисувам пейзажи, натюрморти, голи тела и композиции, които съвсем скромно определям като поетичен реализъм.”

Паруш Парушев Паруш Парушев

”Художник–визионер и импровизатор, Паруш Парушев в картините си разказва цветно за живота и спомените си, мечтите и желанията си. Като израснал покрай брега на река Дунав творец, той е приел за водещи определени пространствени принципи в пейзажите си. Но морето, неговият бряг и маринистиката като цяло му откриват още по-големи възможности – да развие емоционално-пространствените планове на пейзажа и колоритно да пресъздаде богатството на различните състояния на природата, т.е. да ѝ придаде характер и да я одухотвори.

Когато разглеждаме картините му, виждаме, че паралелно той развива различни сюжети от природния, градски и селски пейзаж. Последователно в живописта си той отстоява позицията на ония художници от миналото и настоящето, които се стремят да наложат облика на една национална, българска живопис.”, коментира за творчеството му Пламена Димитрова-Рачева.

Паруш Парушев е роден на 20 юни 1957 г. в гр. Полски Тръмбеш, Великотърновско. Начално обучение по класическа живопис получава в гр. Русе в ателието на Кирил Станчев, ученик на Никола Маринов. Завършва живопис във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ при проф. Г. Костов и проф. И. Бочев.

Парушев е член на Сдружението на художниците в гр. Русе и в гр. Варна. Има зад гърба си в над 15 самостоятелни и 13 общи изложби, участия в Бианалета и Национални худ. изложби. Картините му са притежание на частни и обществени колекции.

Сейфетин Шекеров - Сефо Сейфетин Шекеров - Сефо

Сейфетин Шекеров е роден 1971г. в гр. Сливен. Завършва Средно специално училище за приложни изкуства в гр. Сливен и Националната Художествена Академия за изящни изкуства в София.
Посещава ателието на Вежди Рашидов, с когото работят  съвместно  пет  години, а през  1998 г. се  дипломира  при  доц. Емил Попов.
Шекеров участва  в  Националната  изложба  по  случай "100 години Олимпийски комитет", в експозиции в Унгария, Словакия, Австрия, Германия, Франция и др. Творби на Сейфетин Шекеров притежават колекционери и компании в България и в чужбина.
Негови произведения са монументът от бронз и камък  в  хотел "Империя" в Сливен и пластиката във фоайето на болница"Св Екатерина".

Пластичната изразителност на автора ни пренася в един твърде емоционален и прекрасен свят. При Сейфетин конете са великолепни същества, биковете са изпълнени със сила и ярост, а жените, тези нежни създания сътворяващи света, ни свързват с Космоса и Вселената. Косите, изразителността на телата и позите градят композиции, излъчващи изразната чувственост на твореца.